Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот.
Животът става реален, когато човек познава Любовта.
Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане.
В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране.
Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.
Животът не може да се прояви без обич.
Живот без обич няма.
Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат.
Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот.
Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене.
А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива Природа.
Нашите души са части или удове на тази велика Душа, нейни дихания.
Животът обаче не може да се прояви само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато тези форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казваме, че животът е еднороден. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма.
Животът не е еднократен, а продължава вечно.
Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта.
Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън.
И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда.
Животът, който е в нас, е съвършен.
Животът е нещо свободно, неуловимо.
Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота.
Животът може да бъде само добър. Лош живот няма.
Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот.
Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.”
Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен.
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност.
Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот.
Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
Този именно живот е дял на човека.
В истинския живот няма смущения, а постоянна работа.
Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата.
Животът е съкровище, което трябва да се пази.
Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана!
Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания.
Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления.
Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
Зазоряване на живота, това е Любовта.
Изгрев на живота, това е Мъдростта.
Пладне на живота, това е Истината.
Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето.
Изгрей в живота. Разцъфти се и вържи плод!
Достигни неговото пладне. Узрей!
И когато се издигнеш до пладнето на живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.